Магията на Пролетта

Откъде идва Пролетта?

Нещо става в свещените недра на Природата. Раздаващото живот Слънце стъпва в първия знак на магичното небесно колело. Пазачие на мрака, властвали през дългата зима, се разпръскват, влачейки разкъсаните облаци, и лъчезарното светило, чисто и блестящо, наднича между техните парцали…

Настъпва чудото в олтара на Природата. Пролетта накичва дърветата с разкошни ухаещи премени, предизвикващи усмивки и у най-навъсените лица; боядисва в цветовете на дъгата малки хвъркати джуджета и ги пуска да жужат между ароматните цветове…

Събуждаща тръпка минава по цялата земя. Напъпилите цветова изпускат магични ухания, над земята се понася тържествуващ вик на възкръснал живот от сковаващия мрак. Хиляди гласове запяват Химна на Живота, а в душата на човека се надига ликуващ възторг.

– Откъде иде Пролетта? – питат децата. – Откъдето долитат пеликаните ли?
– Къде е „Кухнята на времето?“ – питат учените. – Дали в океана, обхващащ 2/3 от земната повърхност, или в атмосферата, обгръщаща Земята?

Слънчевата енергия е двигателят на механизма за общата циркулация на атмосферата, която формира времето на земното кълбо. Математичният модел на този механизъм крие много неизвестни, а хората са твърде слаби математици, за да могат да го решат.

За позитивната наука Слънцето е едно горещо кълбо от газове, пръскащо из системата си лъчи, които се трансформират в топлина, електрическа, магнитна, химична, физиологична, психична и др. енергии. Слънчевата радиация, температурата, влажността, ултравиолетовите лъчи, атмосферното налягане и електричество, магнитното поле, йонизацията и още много известни и неизвестни фактори манипулират човешкото самочувствие. Първопричината на всички тези процеси е слънчевата енергия. Една магнетична връзка ни държи пряко и косвено общение с централното огнище на Слънчевата система. Затова древните казваха, че Феб-Аполон държи всички ни в ръката си.

Така, че никой не знае с положителност откъде идва Пролетта, но всеки усеща в сърцето си ясно отекналия Небесен гонг, възвестяващ прераждането на живота – Новия Космичен цикъл.

Доказала ли е науката, че Слънцето е извор на живот? Нали бе мъртво тяло? А аз питам: може ли мъртвото да създаде живот? Може ли низшето да създава висше? Защо слънчевите лъчи действат съграждащо върху висшите организми и разрушително върху повечето болествотворни микроорганизми?

По тези въпроси официалната наука е назад в сравнение с познанията на мъдреците и духовните водачи на човечеството. И това не е за чудене: „Научното“ мнение е само на няколко века, докато народната мъдрост е житейския опит, кристализирал в продължение на десетки хиляди години.

Безплодни са думите, неоживени с опит. Живия опит струва повече от прашните библиотеки с „научни книги“ на „културните хора“. Наблъскани като сардели в мрачните многостажни здания на чудовищните урбанизирани градове, изолирани от пулса на Живата природа, под тежката хипноза на вековни заблуди, гниещите човещи същества показват пещерното ниво на своята култура. Изгубили способността да преживяват природните процеси и циклично възкръсващия живот, пролетта за тях се свежда до безжизнена цифра, записана в книжния календар. Скептицизмът на книжните учени ги е оперирал от чувствата на възторг от пролетните енергии; те познават екстаза на Зората, защото по това време хипнотично спят, а ако някой се опита да им сподели, те отсичат ,че това са само поетични метафори. В същото време „дивите животни“, потопени в лоното на природата, хвърлят старите си зимни премени и обличат нови – пъстри и красиви.

Българският етнос има история, съизмерима с десетки хилядолетия. Натрупаната през всичкото това време мъдрос кристализира в думите, с които именова нещата и явленията. Българската дума про-лет показва, че след смразяващата живота зима идва преход, водещ към ликуващото от живот лято/ А Животът е върховна повеля.

Цикли на Живота

Великите Посветени, Учителите на човечеството, говорят за Слънцето като за жива кърмилка на Слънчевата система, както кръвта храни живото тяло. Енергията, която Земята черпи от Слънцето, е като артериалната кръв, а тази, която изпраща към него- като венозната. Разнообразието в условията, от които зависи органичния живот на земята, не се дължи само на механичното ориентиране на нашата планета към централното светило и на този наклон на оста й (23° 26″) към еклиптиката. Посветените ни учат, че Слънчевата енергия носи цял спектър от различни влияния, които определят хармоничните цикли с приливи и отливи на Енергията в природата и човешкия живот, като годишните времена и бризовете в денонощието.

Необходимо е да се изучават тези цикли и нашата деятелност да се нагажда спрямо тях. Тогава нашите биологични и житейски цикли ще направят резонанс с природните и космични цикли; нашите енергии ще се удесеторят и съдбата ни ще стане по-явна, а ходенето в Дхарма (Пътят на Доброто) – по-лесно.

„Хората трябва да следват пътя на растенията“ – казва Учителят, като разкрива тайните на денонощния цикъл.

Денонощния цикъл – пътят на растенията

От полунощ до обяд Земята в дадено място е отрицателна и затова възприема повече, а от обяд до полунощ тя е положителна и затова отдава повече. Изменението става постепенно, като максимумите на отдаването са повече. Изменението става постепенно, като максимумите на (+) и (-) са при изгрев и залез, т.е. при изгрев земята е най-отрицателна и възприема най-много. Затова се казва, че най-силни са първите слънчеви лъчи.

Когато нашият биологичен ритъм се настрои в синхрон с този денонощен ритъм, тогава, когато земният организъм приема, и човешкия ще приема и обратно: когато Земята отдава енергия, и човек ще отдава. В живата природа растенията най-добре са настроени по него: птиците посрещат изгрева с песни; животните (не хищните) са също „на крак“.

Оттук се разбира колко е важна срещата с първите слънчеви лъчи. Това е добре познато на духовните Учители от всички времена и култури – в Египет, Индия, Персия, Гърция и т.н., които водят своите ученици при изгрев слънце сред природата. Там те ги учат да притихват и да медитират, т.е. да стават пасивни, за да възприемат енергията. Тази енергия в организма се трансформира в биоенергия, която йогите наричат прана. Пра-ана на санскритски означава първична небесна храна.

Така че не е топлината на слънцето, която зарежда организмите, а праната, която е най-много със сутрешни лъчи.

Така се очертават четири кардинални точки в денонощния часовник, характеризиращи промените във възприемането на слънчевата енергия:

6ч. (сутрин и вечер) – максимуми на (+) и (-) енергия и
12ч. (среднощ и обяд) – инфлексни точки (неутрални, нулеви)

Тези четири точки характеризират четири периода:
0-6 ч. – прилив на (+) енергия; 6ч. – максимум
6-12 ч. -намаляване на (+) енергия; 12 ч. = 0
12-18 ч. – прилив на (-) енергия; 18 ч. – максимум
18- 24 ч. – намаляване на (-) енергия; 24 ч. = 0

0 ч. -започва приливът на (+) енергии
2 ч. -часът на Брама
4ч. -часът на Кришна
4-6 ч. -Космичната енергия влияе на психиката
6ч. – Изгрев – енергията храни ума

Утринните часове са полезни за дихателната система и сърцето.
3-9 ч. -сектор на максимум на (+) енергии
12 ч. -влияние върху кръста
след 12 ч. -за половите органи
16 ч. – за краката

В 2 ч. след полунощ – „времето на Брама“ – монасите в будистките ашрами правят обиколки на храмовете си с молитви и медитации за добруване на света; в 4 ч. всяка сутрин поклонниците на Кришна по цял свят стават за медитации и молитви в храма; 6ч. (изгревът) се посреща от всички духовни школи на Бялото Братство по целия свят. Защото това време е най-подходящо за духовна работа.

„Обръщах се и търсеха Бога на ранина“ казва псалмопевецът (пс. 78) или „Добре да славословим Господа и да песнопеем името Ти, Всевишни, да възвещаваме на раннина милостта Ти“ (пс.92)
Праната сутрин има най-силно психично вличние. С напредването на дневните часове влиянието на слънчевата енергия акцентува върху все по-ниско разположени части на тялото. Това правило може (и трябва) да се използва за лечебни и профилактични цели:

преди изгрев: – върху психиката, аурата, мозъка, главната нервна система
при изгрев: – върху дихателната система, емоционалността, симпатичната нервна система
около 9-10 часа – към кръста
около обед – корем, стомах
след обед – слабо действие – върху стомаха (храносмилане)  и еротично въздействие (полови органи)

Тогава слънчевата топлина е най-голяма, но праната – най-малко.
Горната схема е само принципна. В действителност Космичната (слънчева) енергия търпи много сложни трансформации и циркулации в организма. Изучаването й започва от древното “китайско“ учение за Ийн и Ианг като поляризирана биоенергия.

Така лявата част на човешкото тяло е отрицателна, дясната положителна, задната част е негативна, предната – позитивна.

Възприемчивостта на симпатичната нервна система е отрицателна; творчеството, умствената акция – положителна; дясната вежда е положителна, лявата отрицателна, докато под очите знаците се сменят.
Така Енергията циркулира около очите, образувайки осморка (очила), мьобиусова лента или знакът за безкрайност (?).

В точката между веждите („корена на носа“) се намира важна енергийна врата , която регулира енергиите и е за мистиците вход за духовните светове. Космичния ритмус, поляризиран и изявен като електромагнитни течения, регулира движението на протоплазмата в клетката, както и кръвообращението в човешкия организъм. Сърцето не е помпа, а по-скоро се задвижва както воденичното колело. Учението за биополето ще обобщи опита за биоенергията и ще даде нова научна парадигма.

Годишен цикъл – пътят на животните

Изгревът на годината за северното полукълбо е встъпването на Слънцето в пролетната равноденстваща точка – там, където кръгът на екватора сече еклиптиката. Така казват астрономите. А старите астролози казваха, че Слънцето стъпва в зодиакалния знак на Овена.
Годишният часовник поразително прилича на денонощния, като зимата съответства на нощта преди разсъмване (0-6 ч.), пролетта – на сутринта; лятото – на обеда и есента – на вечерта. Така се вижда, че Изгревът съответства на Първа пролет, залезът – На Есенното равноденствие, Полунощ – на Коледа, а Обядът – на Лятното слънцестоене. Това са годишните празници на природата.
През зимата душата на земята се е прибрала дълбоко в себе си и се приготвя за новите космични импулси, нахлуващи напролет. На пролет се събужда и излиза навън. В началото на Пролетта Земята е най (-) и затова приема най-много. Затова пролетните слънчеви лъчи са най-целебни. Те извършват мощен творчески проце в цялата природа, изразен в силен растеж и интензивна органична работа. Циркулацията на растителните сокове блика в екстаз и скоро избива навън, оформейки пъпки и цветове. Растенията се оплодотворяват и разлистват от тази мощно прииждаща Енергия. Инертната материя, утаила се в тъканите на живите клетки, се стреми към смяна.

Използване на Енергията

Човек трябва да следва пътя на растенията, които прилагат съвършено Закона на растенето. Да се използват пролетните месеци е най- добрия шанс за обновление н организма. Както цветчетата отварят чашките си за животворната плазма, така и човек трябва да отвори сържето си с обич към тази Животворна Сила, за да приеме нейното благословение. Това е начало на нов цикъл: време е за чистене на бурени, за копане и за сеене на добро семе.
Законът за растенето важи не само за физическия, но и за всички светове. Желанията и делата са също живи семена, които растат, зреят и се реализират.
Умът е графина, която произвежда плодове, независимо дали е грижливо обработвана или е хавра. Всяко семе-мисъл хваща корен и дава плод. Според семето (напролет) ще бъде и плодът (на есен). „По плодовете ще ги познаете“ – казва свещената книга. Плодовете на хората са показатели за тяхното минало. Колко пъти в живота на човека се явяват нечакани плодове на стари неразумни деяния! Те могат един ден неочаквано да го пратят в затвора, или – да ги освободят от тежки вериги и робски условия. Какво ще свидетелстват, зависи от тяхната пролетна работа. Само посятите позитивни чувства, прави мисли и благородни дела ще произведат на есен сладки, едри и красиви плодове. Затова ви желая добра сеитба!

За по-добър практически резултат ще изнеса информация от Астрологията. Тя учи, че напролет Слънцето е в своята екзелтация, а Сатурн – в падение. Сатурн символизира нарушаването на зимного ни уединение под влияние на прилива на Енергия във физическия свят има предразположение за извършване на нарезумни постъпки. Преобладават енергиите на Марс, Венера и Меркурий.
Марсовата енергия действа разрушително и дисхармонично (гняв, омраза), ако не е култивирана. За нейната трансформация се изисква повече физическа работа, по възможност на открито.
(-) полюс на Венера развива чувственост, любовни афери, кокетство и разврат. Необходими са повече движения, упражнения на открито, музика, танци, деятелност и хармонични отношения със стабилен партньор… Така ще се трансформират Венерините Енергии към красота, изкуство и хармония.
Некултивираният Меркурий възбужда любопитството и предразполага към нервност, лукавост, пресметливост. Духовните и алтуистични занимания ще превърнат тези качества в жажда за знания, разсъдливост, бизнес- деловитост…. до мисия на божествен посланик.

Космичната пролет

Как да изразя неизразимото? В душите на хората, натоварени с тежкото бреме на живота , настава нова радост, нови надежди. Затова Надежда е синоним на Пролетта. Думата Про-лет означава още и преминаване през годините.
Върти се неуморно земното вретено и струните на меридианите отмерват тактовете на вечеността: Земята пее Химни на Живота. В него се говори как един ден ледовете между душите ще се превърнат в пеещи ручеи, които ще излеят мъката от зимните загуби в Океана на живота. А той – Океанът – ще погълне железата на войните, а танковете ще се трансформират в орни машини.
Тръпнеща Земята ще срещне милувката на Новото слънце, за да зараснт раните от озлобените тълпи по нейната снага. Епохата на мракобесието ще премине в архивите на миналото. Ще светят върховете; ще ликуват долините; ще пеят горите; ще ухаят цветята…
Пак ще цъфнат вишните и Земята ще разтвори недра за семената на Новия живот.
Ще излязат хората от каменните си пещери, за да видят ятата на завръщащите се птици, и да чуят ликуващите им песни, носещи топли поздрави от слънчевия Юг. Така Северът и Югът ще запеят своя дует, а Изтокът и Западът ще си подадат ръце в името на Вечния.
Тогава ще дойде Новата Епоха: Космичната Пролет.

Автор: Христо Маджаров

Всяка пролет е светло Възкресени,
всепроникваща бяла мечта.
Всяка пролет е тръпка от порива
на непреходна красота.

Доктор Чаушев
Св. Влас

Submit to StumbleUponSave on DeliciousShare via email