Избягвайте да критикувате

Омраам Михаил Иванов

Мнозина не умеят да владеят мислите и чувствата си по време на разговор и се впускат в какво ли не за този и онзи. Трябва да знаето, че това е много лошо, защото ако клеветите, ако уронвате престижа на някого, това може да навреди на неговата еволюция и Небето ще ви накаже. „Аз може да си приказвам така, но не значи, че мисля така!“ – ще каже някой. Възможно е, но трябва да знаете, че злите духове се вкопчват в нашите лоши приказки и рано или късно ги осъществяват. Думата е като помощен материал, с който ги снабдяваме и който те използват в лошите си дела. Никой не може да ги упрекне за това. Упрек заслужаваме ние, защото им помагаме да вършат злини.

Трябва много да внимаваме. Щом забележите, че сте отишли твърде далеч в своите критики и обвинения срещу някого, веднага положете усилие, така, че с други думи, други мисли, с други сили да поправите впечатлението. Само при това условие законът няма да ви засегне. По принцип един разговор не трябва никога да завършва с негативен израз. Дори когато справедливата критика към някого е неизбежна, постарайте се всякога да завършвате с добри думи.

Във всяко съзнание има нещо добро. Потърсете го, намерете го, споменете го и приключете. Способността да анализираме думите си е много добро средство за нашето себепознаване, т.е. да разберем накъде сме. „Дали не говоря лекомислено? Не са ли думите ми несвързани, крайни, користни, злонамерени?“ След като веднъж анализирате всичко, самоконтролирайте се!

Преди да кажете нещо се запитайте, какво ви кара да си отворите устата. Дали за да сторите добро на някого, до го просветите, до го освободите, излекувате или да го излъжете, да си разчистите сметките с него, да го унижите и с това да задоволите низшата си природа? При втория случай е по-добре да си мълчите. Винаги е за предпочитане да се говори по-малко. Думите винаги задържат хората на едно по-низко ниво на еволюцията.

За в бъдеще внимавайте! С когото и да се срешнете, говорете за полезни, съзидателни неща, та като се разделите, всеки да си каже за другия : „Бог да благослави този човек за думите му. Те ми дадоха най-ясен поглед върху нещата и ми вдъхнаха смелост и желание да вървя по пътя на светлината!“ Езикът не е даден на хората, за да се обезсилват и унищожават взаимно. Неговата роля е да вдигне падналия, да даде светлина на попадналия в мрак, да изведена прав път объркания. Езикът е даден на хората за благословия, за благодарност, за споделяне на мъдрост, правда и обич. Тези, които не зачитат стойността на това богатство, което притежават, в този живот или в някое следващо прераждане, ще го загубят.

Омраам Михаил Иванов

Submit to StumbleUponSave on DeliciousShare via email